10.04.2014 г., 10:20

Височайша Чест (посветено на небезисвестната Нюланд)

789 0 0

 

 

В почернената ни земя

на гости кацна свъсена жена,

„оторизира” нашите слуги

езиците си скрити да държат,

а те с изпънати снаги

около нея взеха да кръжат.

 

Развъртя се госпожата

обръчите да набива

на българската бъчва,

ще ѝ се Потокът Южен да закрива,

за сонди и за дупки взе да ръчка.

 

С ракети да опаше

трябвало било

де всичко що е наше,

та всичкото си наше

да предадем под чуждото крило!

 

02.04.2014 г.

гр. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...