10.04.2014 г., 10:20

Височайша Чест (посветено на небезисвестната Нюланд)

787 0 0

 

 

В почернената ни земя

на гости кацна свъсена жена,

„оторизира” нашите слуги

езиците си скрити да държат,

а те с изпънати снаги

около нея взеха да кръжат.

 

Развъртя се госпожата

обръчите да набива

на българската бъчва,

ще ѝ се Потокът Южен да закрива,

за сонди и за дупки взе да ръчка.

 

С ракети да опаше

трябвало било

де всичко що е наше,

та всичкото си наше

да предадем под чуждото крило!

 

02.04.2014 г.

гр. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...