10 апр. 2014 г., 10:20

Височайша Чест (посветено на небезисвестната Нюланд)

792 0 0

 

 

В почернената ни земя

на гости кацна свъсена жена,

„оторизира” нашите слуги

езиците си скрити да държат,

а те с изпънати снаги

около нея взеха да кръжат.

 

Развъртя се госпожата

обръчите да набива

на българската бъчва,

ще ѝ се Потокът Южен да закрива,

за сонди и за дупки взе да ръчка.

 

С ракети да опаше

трябвало било

де всичко що е наше,

та всичкото си наше

да предадем под чуждото крило!

 

02.04.2014 г.

гр. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...