10 апр. 2014 г., 10:20

Височайша Чест (посветено на небезисвестната Нюланд)

793 0 0

 

 

В почернената ни земя

на гости кацна свъсена жена,

„оторизира” нашите слуги

езиците си скрити да държат,

а те с изпънати снаги

около нея взеха да кръжат.

 

Развъртя се госпожата

обръчите да набива

на българската бъчва,

ще ѝ се Потокът Южен да закрива,

за сонди и за дупки взе да ръчка.

 

С ракети да опаше

трябвало било

де всичко що е наше,

та всичкото си наше

да предадем под чуждото крило!

 

02.04.2014 г.

гр. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...