10 abr 2014, 10:20

Височайша Чест (посветено на небезисвестната Нюланд)

788 0 0

 

 

В почернената ни земя

на гости кацна свъсена жена,

„оторизира” нашите слуги

езиците си скрити да държат,

а те с изпънати снаги

около нея взеха да кръжат.

 

Развъртя се госпожата

обръчите да набива

на българската бъчва,

ще ѝ се Потокът Южен да закрива,

за сонди и за дупки взе да ръчка.

 

С ракети да опаше

трябвало било

де всичко що е наше,

та всичкото си наше

да предадем под чуждото крило!

 

02.04.2014 г.

гр. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...