7.01.2010 г., 17:00

Висока цена

625 0 0

От времето си да давам

и пак такова чуждо да крада,

това повече не мога да си прощавам -

трябва във времето да се съхраня.

 

Мечтите си върху откраднати мигове да градя

и щастието си с болка да обличам -

тази цена не мога да платя,

защото и себе си, колкото теб, обичам.

 

Не искам да те срещам и да поглеждам в твоите очи.

Аз знам какво си и всичко нужно ми само в тях открих.

Обичта, копнежът и Страхът - те ще бъдат винаги там,

а ти в моите не се заглеждай - отново не би видял

какво бях готова да ти дам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...