7 янв. 2010 г., 17:00

Висока цена

621 0 0

От времето си да давам

и пак такова чуждо да крада,

това повече не мога да си прощавам -

трябва във времето да се съхраня.

 

Мечтите си върху откраднати мигове да градя

и щастието си с болка да обличам -

тази цена не мога да платя,

защото и себе си, колкото теб, обичам.

 

Не искам да те срещам и да поглеждам в твоите очи.

Аз знам какво си и всичко нужно ми само в тях открих.

Обичта, копнежът и Страхът - те ще бъдат винаги там,

а ти в моите не се заглеждай - отново не би видял

какво бях готова да ти дам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...