Витоша Мадара да прегърне
Обикнах те от първия ни миг.
Обичам те от София до Шумен...
Защо ли вече не съм умен?
Защото в леглото ми си мила, страстна...
Защото в кухнята си бог,
а проблемите решаваш с диалог.
Защото си човек, жена прекрасна...
Обикнах те такава - слънчева, умница,
нежна, боязлива, бяла гълъбица.
А денят ми стана слънчев, ясен.
Животът ми се промени -
стана по-прекрасен.
Бих искал Витоша Мадара да прегърне,
мечтите ми мъжки в реалност да превърне...
А със сбъднати мечти
в простора, в синевата,
щастливо се лети, нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
