Обикнах те от първия ни миг.
Обичам те от София до Шумен...
Защо ли вече не съм умен?
Защото в леглото ми си мила, страстна...
Защото в кухнята си бог,
а проблемите решаваш с диалог.
Защото си човек, жена прекрасна...
Обикнах те такава - слънчева, умница,
нежна, боязлива, бяла гълъбица.
А денят ми стана слънчев, ясен.
Животът ми се промени -
стана по-прекрасен. ...