komshin (Димитър Митов) komshin (Димитър Митов)
1 57
Feb 18, 2009, 1:57 PM

Витоша Мадара да прегърне

  Poetry
769 0 2
 

Обикнах те от първия ни миг.

Обичам те от София до Шумен...

Защо ли вече не съм умен?                                                 

Защото в леглото ми  си мила, страстна...

Защото в кухнята си бог,

а проблемите решаваш с диалог.

Защото си човек, жена прекрасна...

Обикнах те такава - слънчева, умница,

 нежна, боязлива, бяла гълъбица.

 А денят ми стана слънчев, ясен.

 Животът ми се промени -

 стана по-прекрасен.

 Бих искал Витоша  Мадара да прегърне,

 мечтите ми мъжки в реалност да превърне...

 А със сбъднати мечти

 в простора, в синевата,

 щастливо се лети, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0