Feb 18, 2009, 1:57 PM

Витоша Мадара да прегърне

  Poetry
771 0 2
 

Обикнах те от първия ни миг.

Обичам те от София до Шумен...

Защо ли вече не съм умен?                                                 

Защото в леглото ми  си мила, страстна...

Защото в кухнята си бог,

а проблемите решаваш с диалог.

Защото си човек, жена прекрасна...

Обикнах те такава - слънчева, умница,

 нежна, боязлива, бяла гълъбица.

 А денят ми стана слънчев, ясен.

 Животът ми се промени -

 стана по-прекрасен.

 Бих искал Витоша  Мадара да прегърне,

 мечтите ми мъжки в реалност да превърне...

 А със сбъднати мечти

 в простора, в синевата,

 щастливо се лети, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...