komshin (Димитър Митов) komshin (Димитър Митов)
1 57
Feb 18, 2009, 1:57 PM

Витоша Мадара да прегърне

  Poetry
770 0 2
 

Обикнах те от първия ни миг.

Обичам те от София до Шумен...

Защо ли вече не съм умен?                                                 

Защото в леглото ми  си мила, страстна...

Защото в кухнята си бог,

а проблемите решаваш с диалог.

Защото си човек, жена прекрасна...

Обикнах те такава - слънчева, умница,

 нежна, боязлива, бяла гълъбица.

 А денят ми стана слънчев, ясен.

 Животът ми се промени -

 стана по-прекрасен.

 Бих искал Витоша  Мадара да прегърне,

 мечтите ми мъжки в реалност да превърне...

 А със сбъднати мечти

 в простора, в синевата,

 щастливо се лети, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Митов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0