Витоша Мадара да прегърне

18 feb 2009, 13:57

Poesía

529 0 2

Обикнах те от първия ни миг.

Обичам те от София до Шумен...

Защо ли вече не съм умен?

Защото в леглото ми си мила, страстна...

Защото в кухнята си бог,

а проблемите решаваш с диалог.

Защото си човек, жена прекрасна...

Обикнах те такава - слънчева, умница,

нежна, боязлива, бяла гълъбица.

А денят ми стана слънчев, ясен.

Животът ми се промени -

стана по-прекрасен.

Бих искал Витоша Мадара да прегърне,

мечтите ми мъжки в реалност да превърне...

А със сбъднати мечти

в простора, в синевата,

щастливо се лети, нали?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.