26.09.2008 г., 15:24

Вкаменено

1.2K 0 3
О, ти не знаеш що е да обичаш,
вкаменено от любов сърце,
и не помниш що е в клетви да се вричаш,
паднал някъде на колене.

О, ти не знаеш що е да очакваш
сладка дума или някой жест.
Ти отдавна си отвикнал да се молиш,
вкопчил се във твойта чест.

И сам в леглото си лежиш със нея,
вместо с някоя обичана жена.
Кажи ми как тогава се очаква да посмея
между вас спокойна да заспя.

О, имай малко милост спрямо мене.
Излъжи ме, просто ей така!
Че не съм ти толкоз тежко бреме,
че е вечност сутринта.

Аз в замяна ще ти върна малка капчица любов.
Може би ненужна, някак недостатъчна...
Звънка тишина...
и после самота до гроб...

О, черна клетво, в мене запечатана.


(посветено)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...