Едно,
две,
три...
седем -
аз съм пътят към вечното щастие.
Осем,
девет,
десет...
дванадесет -
пламенна любовна отдаденост.
Буквите танцуват
в нестроен ред
върху дансинга на времето.
Моите думи
творят бъдеще
с вкус на истина,
каквото са звездите,
небето и хората.
© Васил Георгиев Всички права запазени