14.10.2011 г., 12:44 ч.

Вкус на кафе 

  Поезия » Друга
539 0 1

 

Дъждът се скри в залеза си.
И заваля толкова много слънце!
Лъчите му изкъпаха изпръхналия епидермис на прозорците.
И ги изпотиха.
Изпотиха ги от страст, удоволствие и внезапно случване.

А това обилно количество светлина,
което  разкъса утробата на земната твърд,
се разля и в очите ти.
В тези очи, в които до преди малко (не)валеше.

Целувайки ги, сега усещам още солта от сълзите,
която след целувката ще се превърне в кубчета захар.
И тази захар ще подслади кафето на живота ни.
Живот, който наистина има вкус на кафе.
Кафе, което наистина има вкус на живот.

И ще сърбаме...
И душите ни ще сърбат,
овладели изкуството да живеят истински...

© Божидар Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Опитваш се да използваш различни стилове на писане, което съвсем не е лошо. Имаш интересен изказ и разнообразни словосъчетания, които никога не са в излишък на един поет. Харесва ми това, което виждам... и въпреки всичко, почти всяко твое стихотворение има спънки от нарушен ритъм. Опитай се да изчистиш това. Съвет: Чети на глас произведенията си! Едно стихотворение трябва да се лее като песен, за да влезе в душата ти...

    Хайде, че много се разписах, но като видя талант, няма как да го подмина!

    Успех!
Предложения
: ??:??