Вкус на кафе
Дъждът се скри в залеза си.
И заваля толкова много слънце!
Лъчите му изкъпаха изпръхналия епидермис на прозорците.
И ги изпотиха.
Изпотиха ги от страст, удоволствие и внезапно случване.
А това обилно количество светлина,
което разкъса утробата на земната твърд,
се разля и в очите ти.
В тези очи, в които до преди малко (не)валеше.
Целувайки ги, сега усещам още солта от сълзите,
която след целувката ще се превърне в кубчета захар.
И тази захар ще подслади кафето на живота ни.
Живот, който наистина има вкус на кафе.
Кафе, което наистина има вкус на живот.
И ще сърбаме...
И душите ни ще сърбат,
овладели изкуството да живеят истински...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Божидар Георгиев Всички права запазени
