3.09.2006 г., 13:51

Владее в обществото той злините

799 0 9

 

 

-Пречупва той на времето юздите –

върховен миг, разнищващ добрините…

 

-Добре! Познаваш ролята на Сатаната,

защото опозна чрез мен жената…

 

-Душите взема в онзи миг велик,

безмълвието в който става вик.

 

-Навярно затова Вестин извика:

“Рогат, с теб сме лика и прилика…”

 

-Владее в обществото той злините –

гаси дори светлика на звездите.

 

-Но той е Цар на онзи кръговрат,

в който хора млади даже мрат?

 

-Владеете това изкуство –

ти палиш, той гаси взаимно чувство.

 

-Подмамва индивида той пред гроб –

чрез страх го прави на покорен роб.

 

-Прекъсне ли той нишката на вечност,

умира в сърцето всякаква човечност.

 

-Размахва митовете за отвъдност –

невежеството е оназ оскъдност,

която си върти на малък пръст,

но няма смелост да стои пред кръст?!

 

-Създава вече живи мъртъвци,

а аз превръщам хората в светци.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • разбирам защо си изгонен от всички останали сайтове - бездарието ти е очевадно, а завистта ти е огромна, но поне не се старай да ги навираш в очите ни.
  • Ш'прощаваш Боже, ама ш'съ фтикосъм.
    Напсувай мъ, ни мой съ въздържах...
    Твойтъ римъ със очи докоснъх
    и да ти кажъ честну нищу не разбрах.
    Аз зная Господи, вината е фъф мен,
    чи не отсявъм тва великулепие
    и съ надявъм ката ден... из ден -
    Очи дари ми, че дъ ми просветне!
    Кажи Всевишний, мола та сега,
    на кой говориш тъй и не разбрах.
    От вторио куплет - не ша е Сатаната
    а след последния, отпада и Аллах.

    Нидей Светъейшеству, н'дей мъ уважавай
    със отгувур, аз имам абревиатура
    и да ти кажъ винаги пузнавъм,
    кугату някой е пропуснал процедура.
  • Здравей, Меганс!
    Вникването в съдържанието на литературната творба е предпоставка за нейния успешен анализ. Този текст е сложен. Негови герои са Мойсей, Сатаната, Лъки, споменава се името на Весан за визиране на неговата творба, а посланието носи внушение и към творбата на Гьоте "Фауст", но и към въпроса на Етчи от коментарите на текста на посочения автор -Весан.

    В своя текст Весан говори, че е в монолог със Сатаната, нали така и Етчи с право задава въпрос, на който не получава отговор, поне докато аз имах поглед на нещата. Аз приемам, че авторът не греши и тук давам отговор на въпроса на Етчи.
    Сюжетната линия продължава да се развива в диалог между Мойсей и Лъки, които разкриват Мойсей и Сатаната като субекти на два различни процеса, които са страни на общественото възпроизводство.
    Използвам случая, за да посоча, че от хилядите публикации, които съм направил, нямам случай да съм накърнил някой автор злонамерено. Затова категорично отхвърлям нападките, които се леят, за да кажа, че не съм в състояние да се държа така!
    Поздрав!
  • Валери, постоянно апелираш да коментираме произведенията, а не личността ти, морала и душевното ти здраве. С голяма радост бих го направила, само че моля те, публикувай някой път ХУДОЖЕСТВЕНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. А дотогава ще е така, докато ни омръзне да се занимаваме с теб.
  • Мо, пропуснала съм момента в който Вестин е извикал “Рогат, с теб сме лика и прилика…”, но честно казана предизвика любопитство в мен с това произведение.
    Като изключим цитирания момент ми се струва че доста успешно си представил Смъртта в лицето на Сатаната , но разбира се това е мое усещане. Все пак четейки коментарите , се безпокоя,че не съм уловила правилно посланието ти.
    Което не пречи да намирам красотата на написаното .

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...