Молитвата е само ясен знак,
че нещо натежало ще си иде.
Ще дойде влак на гарата ми пак
със писък – за да мога да го видя.
Ще оглуши тревогата от днес -
безсрамна и проточила се суша...
И после дълго ще го гледам как
изписва
„сбогом“
с гневния си
пушек.
Защото без билет и без идея,
без ясно дефинирана мечта,
аз може би, все пак, ще оцелея,
но няма как на този влак да се кача.
Молитвата е казана в аванс,
но още ще рисувам по мечтата.
И знам, че влакът е секунда шанс...
да се о(т)кажеш точно на вратата му.
© Елена Биларева Всички права запазени