6.08.2014 г., 19:54

Влак за никъде

518 0 4

Гледам релси запустели!?

Цели в плевели се сплели...

Няма влак по тях да мине!?

и в очакване лудешко...

На перона там далечен...?

-Някой да те чака-

с трепет и копнеж...!

Сърцето от любов -

да е обвзето...!?

-На перона пуст,уви...

Няма кой да постой.

Тук отдавна,

влак не е минавал!

Ни на север ни на юг.

Вятър бурени подухва-

тенекия грозно някъде звучи.

Влак от никъде не идва.

И за никъде -

не ще заминеш ти!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Найстина ме вдъхновихте да повярвам в това че за всеки влак си има пътници!Благодаря ви от сърце че ме разбрахте и споделихте моя стих!!!Обичам ви !Поздрав от сърце!!!Елица ,Таня ,Маги Много ми хареса стиха ти Таня ./Изведнъж ,из зад завоя,
    чух да тракат колела.
    С песен наруши покоя,
    влакът "Влюбени сърца".
  • неволно се върнах в едно друго време... на перони пълни
    с очакващи и изпращащи хора, с много влакове идващи и тръгващи
    един след друг... натъжи ме, аар...
  • Спирка "Рай"

    Закъснява много влакът.
    Що ли случва се сега?
    Пак ме кара да го чакам,
    на перона, в самота.

    Релсите мълчат смутени
    и семафорът заспа,
    в лятна дрямка, уморено,
    вятърът съвсем замря.

    Даже цветето посърна,
    що откъснах от душа.
    И печално, и кахърно,
    то заклюма със глава.

    Изведнъж, из зад завоя,
    чух да тракат колела.
    С песен наруши покоя,
    влакът "Влюбени сърца".

    Тя, усмивката разцъфна,
    заблестяха сто слънца,
    гарата за миг превърна,
    в спирка "Рай" на любовта.
  • Точен образ на безпътица и безнадеждност...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...