Власт над мен
Ти пак пред мене се изправи
и сякаш... по-хубав от преди.
Не каза нито дума, но кръвта ми
в миг усетила те, се смрази.
И онзи поглед горд и безпощаден
с едно примигване бе станал мил
и нежен, и за твоя жаден,
предателят със тебе бе се съюзил.
И мислите ми бяха спрели,
на колене застанали пред теб.
Устните пред твойте занемели,
трепереха от жажда и копнеж.
Сърцето пак не ме послуша,
а с твойто в ритъм зазвуча.
Не исках в тебе да се сгуша,
но ето, че в прегръдката ти съм сега.
Напразно, дълго учех сетивата
да не попадат пак във твоя плен.
Пред себе си не исках да призная,
че още имаш власт над мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Пиф Всички права запазени