Извисяваш се в своето царство

на трон изкован от болка и страх -

цар на безгранично коварство,

властелин на човешкия грях...

Поиска едно - душата ми клета.

Получи я на ниска цена...

Сега зоват ме "проклета",

от мене отвръщат глава.

Красива жестокост пръскат очите ти,

измъчваш ме бавно, с поглед суров.

Отритната лазя и търся ръцете ти -

Сатана в моя ад наречен "любов"!

Да искам прошка или изкупление?!

Искам само да съм твоя до край!

Да бягам? Какво ти спасение?

Този пъкъл е моя истински рай...