Вледенена
Не се опитвай да ме стоплиш.
Туй сърце от лед е вече..
Няма огън да запалиш,
ледът на капчици да потече.
Погледни очите ми,
отдавна мрак заспал е в тях.
Душата си изгубих,
извършвайки сетния си грях.
Във вените ми кръвта смразена.
В гърдите ми, сърцето - топка сняг.
Копнея да се почувствам спасена.
Копнея да обичам пак.
Ледът на капчици да потече,
няма огън да запалиш.
Туй сърце от лед е вече...
Не се опитвай да ме стоплиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николинка Кирилова Всички права запазени
