Вливах се в теб до забрава...
до забрава…
Беше пътуване -
без завръщане.
Като кротка река в океан
се изгубих…
Нямам тяло сега…
Без тебе съм
речно корито
пресъхнало -
набраздено от спомени.
И пусто е…
Напразно се моля…
за дъжд…
с напукани устни до кръв
те зова - ела,
ела, за да бъда отново
безгрижна река...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Санд Всички права запазени
Поздрав и от мен чаровнице!