3.04.2008 г., 14:39

Влияние

598 0 0
Още час до полунощ,
ти засилваш свойта мощ.
Чувствам се като хлапак,
ето, виждам, идваш пак.
Приближаваш се до мен
и изпитвам феномен.
Сърцето ми забива лудо,
какво прекрасно чудо.
Напълно съм в твоя плен,
какво ще правиш с мен?
Усмихваш се и поздравяваш,
а аз си викам "Ще пострадаш!".
И въпреки това,
вървя с тебе, хванат за ръка.
Дали с тебе ще сполуча,
присъдата до полунощ ще си получа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гошко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...