8.06.2010 г., 18:37

Влюбен до гроб.

1.1K 0 5

 Поглеждам нощем към звездите. 

Така потапям се в мечтите.          

Мечти, които ме карат да полудея.   

От любов за тебе да копнея.    

Копнеж за очите ти красиви. 

Очите, които гледат ме щастливи.   

Щастието в мене мощно блика.   

Възбуда тялото ми гъделичка.           

Жената, която наричам аз любов. 

Жена, която ще обичам аз до гроб.      

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Драгомир Костадинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако беше по-дълго, щеше и да е по-добро! Идеята обаче е висша, а отговорът много прост!
  • Идеята за стиха е добра, само не разбирам тва нарочно ли така си го написал , за формата говоря , защото не се разбира много....!
  • Уби ми желанието да вникна в написаното. Оправи го!
  • Като изключа забележките в по-долния коментар,с които и аз съм съгласна,те поздравявам за чудесния стих.Много красиво и нежно послание
  • човече, ако ще пишеш "поезия", поне спазвай елементарни правила. късите редове не правят текста поетически.
    а да - и си форматирай текстовете.

    п.п. текстът е публикуван без никаква редакторска намеса.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...