Влюбен в дъха ти

Теб единствено аз чакам,

там – на пейката във парка,

да се появиш от полумрака,

там – край приказната арка,

където срещи си споделяхме,

за които нарочно подранявах.

И тогава, без да се разделяме,

всеки път, все ослепявах

от косите ти от злато.

Вървяхме след поривите величави,

погубени във спомени от лято,

което теб и мен ни изостави,

сред безснежна зима, във която

по-топло ставаше във мен,

вдишал твоя дъх горещ.

И напълно опиянен

до мен да се опреш –

не бих мечтал за нищо друго,

не бих ходил аз по сънищата твои.

Само пленник да съм в твойто иго!

Само ти да ме пазиш от порои!

И щастлива си, това го зная,

тук до мен, пред изгрева във нас.

И единствено на тебе ще призная,

че влюбен съм в дъха ти аз.