6.09.2014 г., 14:53

Влюбена

1.1K 0 0

Момиче, защо в очите ти блестят сълзи?

Защо отказа да се бориш?

Сега студът към теб пълзи,

ръце протягаш и се молиш.

 

Виждам, цялата трепериш.

Сама - скрита ти седиш в мрака.

Спасение искаш да намериш.

Надяваш се, че някой някъде те чака.

 

Затвориш ли очи,

в съзнанието ти той се появява.

Присвиваш устни в усмивка плаха,

мисълта за него всеки път те наранява,

но дори в съня си пак го срещаш:

вика те с очи, с ръка ти маха.

 

Влюбена си, виждам...

Много страдаш.

Искаш да го мразиш,

а не можеш, няма как.

И все повече боли, и все повече пропадаш,

на дъното се озоваваш пак.

 

Казват, времето лекува,

дали ще излекува теб?

Цялата ти същност се страхува,

кръвта ти се превръща в лед.

 

А той е така близо и така далече,

бориш се със себе си, опитваш се да го забравиш.

Как да кажеш на сърцето си, че не го обичаш вече?

Предаваш се: няма какво да направиш...

 

Искаш да го срещнеш - зная,

сякаш чакала си точно него цял живот.

Влюбена си, да: по очите мога да позная.

Запознай се с него - човек си, не робот.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Синая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...