Момиче, защо в очите ти блестят сълзи?
Защо отказа да се бориш?
Сега студът към теб пълзи,
ръце протягаш и се молиш.
Виждам, цялата трепериш.
Сама - скрита ти седиш в мрака.
Спасение искаш да намериш.
Надяваш се, че някой някъде те чака.
Затвориш ли очи,
в съзнанието ти той се появява.
Присвиваш устни в усмивка плаха,
мисълта за него всеки път те наранява,
но дори в съня си пак го срещаш:
вика те с очи, с ръка ти маха.
Влюбена си, виждам...
Много страдаш.
Искаш да го мразиш,
а не можеш, няма как.
И все повече боли, и все повече пропадаш,
на дъното се озоваваш пак.
Казват, времето лекува,
дали ще излекува теб?
Цялата ти същност се страхува,
кръвта ти се превръща в лед.
А той е така близо и така далече,
бориш се със себе си, опитваш се да го забравиш.
Как да кажеш на сърцето си, че не го обичаш вече?
Предаваш се: няма какво да направиш...
Искаш да го срещнеш - зная,
сякаш чакала си точно него цял живот.
Влюбена си, да: по очите мога да позная.
Запознай се с него - човек си, не робот.
© Синая Всички права запазени