Нахлузвам маската на безразличие,
оцветих я с още житейски бои.
Сега се радвам на нейното величие,
сега вече съм щастлива дори!!
Отново съм влюбена във някой,
отново някого търся с очи....
И ето, Съдбата с поучителен глас
ми диктува: Не е за теб, разбери!!!
Не е за мен, но какво да направя,
дори каменна статуя да бъда сега,
пак ще се влюбвам, пак ще копнея.
Не съм от камък. Аз съм Жена!!!