Влюбена
Пригласяше последен гларус
идването на нощта красива,
небето бавно се изпепеляваше,
облече рокля бледо сива.
От срам луната се е скрила
зад бели облаци умиращи,
а слънцето със цялата си мощ,
почти прикрило се, надничаше...
На кея, там, една жена,
обгърнала се с пухено елече,
посрещаше с усмивка вечерта,
а залеза изпратила отдавна беше.
И мисли нежни им изпрати,
във тях бе влюбена отдавна,
сутрин галена бе от зората страстна,
нощем от луната със целувка хладна...
идването на нощта красива,
небето бавно се изпепеляваше,
облече рокля бледо сива.
От срам луната се е скрила
зад бели облаци умиращи,
а слънцето със цялата си мощ,
почти прикрило се, надничаше...
На кея, там, една жена,
обгърнала се с пухено елече,
посрещаше с усмивка вечерта,
а залеза изпратила отдавна беше.
И мисли нежни им изпрати,
във тях бе влюбена отдавна,
сутрин галена бе от зората страстна,
нощем от луната със целувка хладна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Бенчетрит Всички права запазени
