Пригласяше последен гларус
идването на нощта красива,
небето бавно се изпепеляваше,
облече рокля бледо сива.
От срам луната се е скрила
зад бели облаци умиращи,
а слънцето със цялата си мощ,
почти прикрило се, надничаше...
На кея, там, една жена,
обгърнала се с пухено елече,
посрещаше с усмивка вечерта,
а залеза изпратила отдавна беше. ...