Mar 14, 2008, 10:33 AM

Влюбена

  Poetry
1.1K 0 3
Пригласяше последен гларус
идването на нощта красива,
небето бавно се изпепеляваше,
облече рокля бледо сива.

От срам луната се е скрила
зад бели облаци умиращи,
а слънцето със цялата си мощ,
почти прикрило се, надничаше...

На кея, там, една жена,
обгърнала се с пухено елече,
посрещаше с усмивка вечерта,
а залеза изпратила отдавна беше.

И мисли нежни им изпрати,
във тях бе влюбена отдавна,
сутрин галена бе от зората страстна,
нощем от луната със целувка хладна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Бенчетрит All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...