Mar 14, 2008, 10:33 AM

Влюбена

  Poetry
1.1K 0 3
Пригласяше последен гларус
идването на нощта красива,
небето бавно се изпепеляваше,
облече рокля бледо сива.

От срам луната се е скрила
зад бели облаци умиращи,
а слънцето със цялата си мощ,
почти прикрило се, надничаше...

На кея, там, една жена,
обгърнала се с пухено елече,
посрещаше с усмивка вечерта,
а залеза изпратила отдавна беше.

И мисли нежни им изпрати,
във тях бе влюбена отдавна,
сутрин галена бе от зората страстна,
нощем от луната със целувка хладна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жанет Бенчетрит All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...