23.04.2010 г., 11:03

Влюбена

866 0 4

Влюбена

 

Объркана, загадъчно смутена

стоя изправена пред тебе всеки път,

признавам си, дори опиянена,

възбудено потръпва моята плът.

 

Усмивката ти просто ме омайва,

потъвам бавно в розови мечти,

усещам се неземна и сияйна,

и някак си по-жива от преди.

 

На всяка моя част като магия

въздейства погледът ти озарен

и сякаш, че поглъща ме стихия,

и хиляди слънца се пръсват в мен.

 

И всяко слънце после ражда

любов, обляна в светлина,

а устните поглъщат с жажда

на твоите устни сладостта.

 

От теб не мога да откъсна

поглед, тяло и ръце…

Към теб ме тегли постоянно

влюбеното  ми сърце!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АнеблА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво по-красиво от влюбена жена! Хареса ми стилът ти и начина на изразяване! Поздравления!
  • Аз обичам красивите думи и сладоледа също... усещам ги с гърлото! Болката и драскотините по- трудно минават, но пък ми пресядат! Така, че приятна вечер АнеблА и благодаря за позитивизма(критичността е за другите, а не за хората които обичаме... за тях е тактичността)-бла-бла-бла, мъдра глава!
  • Прекрасно е да си влюбен.. а стиха е невероятен
  • Белла, за мен е без значение дали ще го забравиш /аз също не помня всичко, което прочитам/...но съм сигурна,че човекът за когото е написано ще го запомни, а това е по-важно, нали

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....