Влюбена
Объркана, загадъчно смутена
стоя изправена пред тебе всеки път,
признавам си, дори опиянена,
възбудено потръпва моята плът.
Усмивката ти просто ме омайва,
потъвам бавно в розови мечти,
усещам се неземна и сияйна,
и някак си по-жива от преди.
На всяка моя част като магия
въздейства погледът ти озарен
и сякаш, че поглъща ме стихия,
и хиляди слънца се пръсват в мен.
И всяко слънце после ражда
любов, обляна в светлина,
а устните поглъщат с жажда
на твоите устни сладостта.
От теб не мога да откъсна
поглед, тяло и ръце…
Към теб ме тегли постоянно
влюбеното ми сърце!
© АнеблА Всички права запазени