Apr 23, 2010, 11:03 AM

Влюбена

  Poetry » Love
871 0 4

Влюбена

 

Объркана, загадъчно смутена

стоя изправена пред тебе всеки път,

признавам си, дори опиянена,

възбудено потръпва моята плът.

 

Усмивката ти просто ме омайва,

потъвам бавно в розови мечти,

усещам се неземна и сияйна,

и някак си по-жива от преди.

 

На всяка моя част като магия

въздейства погледът ти озарен

и сякаш, че поглъща ме стихия,

и хиляди слънца се пръсват в мен.

 

И всяко слънце после ражда

любов, обляна в светлина,

а устните поглъщат с жажда

на твоите устни сладостта.

 

От теб не мога да откъсна

поглед, тяло и ръце…

Към теб ме тегли постоянно

влюбеното  ми сърце!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво по-красиво от влюбена жена! Хареса ми стилът ти и начина на изразяване! Поздравления!
  • Аз обичам красивите думи и сладоледа също... усещам ги с гърлото! Болката и драскотините по- трудно минават, но пък ми пресядат! Така, че приятна вечер АнеблА и благодаря за позитивизма(критичността е за другите, а не за хората които обичаме... за тях е тактичността)-бла-бла-бла, мъдра глава!
  • Прекрасно е да си влюбен.. а стиха е невероятен
  • Белла, за мен е без значение дали ще го забравиш /аз също не помня всичко, което прочитам/...но съм сигурна,че човекът за когото е написано ще го запомни, а това е по-важно, нали

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...