Apr 23, 2010, 11:03 AM

Влюбена

  Poetry » Love
874 0 4

Влюбена

 

Объркана, загадъчно смутена

стоя изправена пред тебе всеки път,

признавам си, дори опиянена,

възбудено потръпва моята плът.

 

Усмивката ти просто ме омайва,

потъвам бавно в розови мечти,

усещам се неземна и сияйна,

и някак си по-жива от преди.

 

На всяка моя част като магия

въздейства погледът ти озарен

и сякаш, че поглъща ме стихия,

и хиляди слънца се пръсват в мен.

 

И всяко слънце после ражда

любов, обляна в светлина,

а устните поглъщат с жажда

на твоите устни сладостта.

 

От теб не мога да откъсна

поглед, тяло и ръце…

Към теб ме тегли постоянно

влюбеното  ми сърце!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АнеблА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Какво по-красиво от влюбена жена! Хареса ми стилът ти и начина на изразяване! Поздравления!
  • Аз обичам красивите думи и сладоледа също... усещам ги с гърлото! Болката и драскотините по- трудно минават, но пък ми пресядат! Така, че приятна вечер АнеблА и благодаря за позитивизма(критичността е за другите, а не за хората които обичаме... за тях е тактичността)-бла-бла-бла, мъдра глава!
  • Прекрасно е да си влюбен.. а стиха е невероятен
  • Белла, за мен е без значение дали ще го забравиш /аз също не помня всичко, което прочитам/...но съм сигурна,че човекът за когото е написано ще го запомни, а това е по-важно, нали

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...