29.11.2020 г., 17:35  

Влюбена есен

751 0 5

Влюбена есен
 

Ноември се облече в пълнолуние
да обгърне с обич цялото Небе,
да ми припомни времето, когато
изпращах ти любов по всички ветрове.

 

Всички мисли тичаха към тебе
през мъглите, по-светли от луната,
остана ми далечен спомен...
и топлото местенце в душата!

 

Всяка есен все ще ми говори
с една прегръдка топла по телата,
и знай, че няма да ми липсва
чудото, докосвайки ме слято!

 

Влюбена, да ми е всяка есен
останала в кръгът ми на мечтата,
в приказка, която си написах
за срещата със тебе, на земята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 💐
  • Много е хубаво!
    Есента пази чувствата, защото са по-зрели, и много нужни!
  • Сега се сетих защо толкова ми допадна, асоциация:

    ТЯХНАТА ЕСЕН
    С целувката на зрялата любов,
    обгрижва есента земята.
    Тежат листата, пороища
    и жеги надживели,
    и уморено капят, а тревата,
    от стъпки влюбени в нощта,
    привела прегорялата снага
    очаква да заспи в снега.
    До вчера палаво момче,
    преминало през пролет,
    знойно лято, сега в очите ѝ чете
    неказаните думи, старо злато.
    Момичето отдавна е жена,
    узряла като отлежало вино,
    очите същите - игриво светят
    с негаснещия плам на младостта.
    И двамата - ръка в ръка,
    ще минат зрялата си есен
    към ледената бяла зима.
    Не се страхуват от студа -
    с жарта на вечно влюбените
    си сърца ще сгреят огъня
    на негасената камина...

    Това го посветих на едни съседи, които честваха тази есен 50-г юбилей брак
  • Благодаря, Пепи!
  • Красив първи куплет, още по-красиво пожелание - последния! Поздравления!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...