Nov 29, 2020, 5:35 PM  

Влюбена есен

  Poetry » Love
747 0 5

Влюбена есен
 

Ноември се облече в пълнолуние
да обгърне с обич цялото Небе,
да ми припомни времето, когато
изпращах ти любов по всички ветрове.

 

Всички мисли тичаха към тебе
през мъглите, по-светли от луната,
остана ми далечен спомен...
и топлото местенце в душата!

 

Всяка есен все ще ми говори
с една прегръдка топла по телата,
и знай, че няма да ми липсва
чудото, докосвайки ме слято!

 

Влюбена, да ми е всяка есен
останала в кръгът ми на мечтата,
в приказка, която си написах
за срещата със тебе, на земята!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

  • 💐
  • Много е хубаво!
    Есента пази чувствата, защото са по-зрели, и много нужни!
  • Сега се сетих защо толкова ми допадна, асоциация:

    ТЯХНАТА ЕСЕН
    С целувката на зрялата любов,
    обгрижва есента земята.
    Тежат листата, пороища
    и жеги надживели,
    и уморено капят, а тревата,
    от стъпки влюбени в нощта,
    привела прегорялата снага
    очаква да заспи в снега.
    До вчера палаво момче,
    преминало през пролет,
    знойно лято, сега в очите ѝ чете
    неказаните думи, старо злато.
    Момичето отдавна е жена,
    узряла като отлежало вино,
    очите същите - игриво светят
    с негаснещия плам на младостта.
    И двамата - ръка в ръка,
    ще минат зрялата си есен
    към ледената бяла зима.
    Не се страхуват от студа -
    с жарта на вечно влюбените
    си сърца ще сгреят огъня
    на негасената камина...

    Това го посветих на едни съседи, които честваха тази есен 50-г юбилей брак
  • Благодаря, Пепи!
  • Красив първи куплет, още по-красиво пожелание - последния! Поздравления!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...