Влюбена съм в теб, но съм свикнала с него ;(
На душата ми, горката, и е тежко,
в тъмнина от чувста се изгубва.
Знае, че не трябва, че е грешно.
Но него люби, а за теб тъгува.
Говоря на сърцето си да спре,
да избере и по пътя да върви.
А то шепти "Добре",
но продължава все на място да стои.
Опитвам се от себе си да скрия,
че влюбена съм, както никога не съм била,
но напразно чувствата убивам,
зашото знам, че ще се родят отново сутринта.
Бих ти дала всичко мое,
така близко те чувствам до мен.
Така истински за мен те създадох,
така попаднах в огнен плен.
Една нощ - и се предадох.
Предадох преданата му любов.
Предадох думичката "вярност",
предадох се сама пред Бог.
А не мога вече да издържам,
да се боря с тази двойнствена любов.
На теб за всичко ти завиждам,
на него всичко съм му дала с благослов.
Ръцете ти усещам още,
а до него на леглото спя.
В ухото ми крещиш отново,
а той целува моята ръка.
Сърцето ми към тебе тича,
всичко дава за нощта с теб.
Душата ми все още го обича
и не иска отново да го предаде.
Съзнанието ми страшно се страхува
и знае, че е грешно да съм с теб.
Знае той колко ме обича
и че и аз ще страдам с теб.
Защото зная, че съм влюбена,
зная, че жадувам твоята ръка,
но съм свикнала с него да се смея
и зная, че без него ще умра.
Без очите, пропити с обич,
без цветята рано сутринта.
Без сърцето, което е готово,
да бие в моя ритъм, в моята съдба.
Без човека, който ме обича
и дава всичко на света...
ДА, свикнала съм с тази обич,
и бремето на любовта към тебе
скришно ще си понеса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ТтТтТтТтТ Всички права запазени
