Влюбеният вятър...
Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа...
Минава бързо и събира
в небето облаци, или-
усмихва се, за малко спира
и дъжд започва да вали.
Завихрен бързо той раздига
мъглите плъзнали навред
и над земята се издига
с листата есенни в дует,
и облаците разпилява,
та слънцето огрява пак:
и още свежата морава,
и клюмналият храсталак...
И заиграва се със птиците
във есенният карнавал,
и свири вдъхновен по жиците
от любовта си подлудял...
А спуснал се от необята,
от лудостта си укротен,
минава бавно над нивята
със обработен чернозем.
И свива после към гората,
там билки дъхави бере
и пие свежест от водата
поспрял до горското дере...
Една сърна дошла плашливо
до извора на водопой-
с внезапен порив, незлобливо,
подгонва закачливо той...
И пак извил се към небето
обезумял от любовта,
поема и към градовете
със блага вест за Есента...
Повдига късите полички
той там във весела игра
и радостно се вглеждат всички
с наслада в стройните бедра,
че идва тъй невероятен
сезон на зрялост и любов,
а всеки порив непонятен
е стар като света, и нов...
Коста Качев,
02.11.2014.
Есента
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
