Когато нощем сънят от мене бяга,
затварям си очите и викам образа ти в мойте мисли.
Припомням си как си ме целувал,
как безкористно ръцете ти докосват.
Виждам се отново отразена в погледа ти нежен.
Когато денем съм сама и налегне ме тъга,
извиквам в мислите си твоя образ.
И всяка малка част от него разучавам,
от страх да не изпусна нещо.
Вглеждам се в очите ти и там откривам всичко -
откривам цялата любов, най-истинската нежност,
всички думи, които до сега не си ми казал...
А когато съм до теб... тогава нямам нужда от друго,
когато съм до теб, аз мога само да обичам...
Тогава аз съм друга, жива и свободна.
Окови, казват, любовта е, но не са обичали така.
Безумна може би е любовта ми, но нека бъда луда
на другите в очите - Аз за теб единствено съм жива.
© Илияна Стефанова Всички права запазени