7.12.2013 г., 20:39 ч.

Влюбеност 

  Поезия » Философска
518 0 0

Влюбеност

 

Исках обич и обич раздавах,

исках прегръдка, в прегръдка премалях,

мразех злостта и злостта ти повалях,

исках отговор, въпрос неправилен задавах.

 

В обич се вричах и обич пилеех, 

в прегръдки студени огнено се леех,

преплитах се във виещи стъбла,

вкорених се със любов в пропукана скала.

 

Мълвяща и притихнала в изпепеляваща тъга,

реех се в безвремието, вречена във любовта.

Любих в тихите, нестихващи куплети,

закърмени с родилен вик... вплети.

 

Искрена и вярна, там... в горделивостта ти,

с песен недопята, загърната във  обичта ти.

В образ недовършен с неизвестен щрих

вихрех  всеобятно, в недописан стих.

 

Исках само обич и обич раздавах,

исках прегръдка и неразбрана оставах,

обичах гордостта ти в нея се повалях,

не исках вече отговор и въпроси не задавах.  

 

 

© Ванина Константинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??