Влюбеност
Влюбеност
Исках обич и обич раздавах,
исках прегръдка, в прегръдка премалях,
мразех злостта и злостта ти повалях,
исках отговор, въпрос неправилен задавах.
В обич се вричах и обич пилеех,
в прегръдки студени огнено се леех,
преплитах се във виещи стъбла,
вкорених се със любов в пропукана скала.
Мълвяща и притихнала в изпепеляваща тъга,
реех се в безвремието, вречена във любовта.
Любих в тихите, нестихващи куплети,
закърмени с родилен вик... вплети.
Искрена и вярна, там... в горделивостта ти,
с песен недопята, загърната във обичта ти.
В образ недовършен с неизвестен щрих
вихрех всеобятно, в недописан стих.
Исках само обич и обич раздавах,
исках прегръдка и неразбрана оставах,
обичах гордостта ти в нея се повалях,
не исках вече отговор и въпроси не задавах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванина Константинова Все права защищены
