Вместо благодарност
Аз бях заспала. Летаргичен сън.
Аз просто вегетирах в тъмнината.
СъбУди ме. Изведе ме навън.
И просто ми показа светлината.
Във длани взе и двете ми ръце.
Не се подвоуми. И ме поведе
със бързи стъпки. Все едно - къде.
И досега, веднъж не се наведе!
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени