Вместо демони пияни
Да можех да разбия
към себе си вратата,
към мен самата!
Врагът ми най-голям
се крие там.
Да можех във сърцето,
вместо демони пияни...
една подкрепа да усещам,
вместо сърце – приятел,
и вместо камък – длан.
На себе си да можех да прощавам,
във дните есенни и сиви,
с приятел в себе си да разговарям,
в сърцето си да можех да откривам –
един добър слушател!
Тогава нямаше да се предавам
на зли атаки и следи фалшиви
на случки, скрити в сламен храм
сред ураганите на зими диви.
Ех, ако можех аз да се науча
в сърцето си да имам
истински приятел, вместо
демони пияни...
да, истински приятел, вместо
демони пияни...
към себе си вратата,
към мен самата!
Врагът ми най-голям
се крие там.
Да можех във сърцето,
вместо демони пияни...
една подкрепа да усещам,
вместо сърце – приятел,
и вместо камък – длан.
На себе си да можех да прощавам,
във дните есенни и сиви,
с приятел в себе си да разговарям,
в сърцето си да можех да откривам –
един добър слушател!
Тогава нямаше да се предавам
на зли атаки и следи фалшиви
на случки, скрити в сламен храм
сред ураганите на зими диви.
Ех, ако можех аз да се науча
в сърцето си да имам
истински приятел, вместо
демони пияни...
да, истински приятел, вместо
демони пияни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ема Венева Всички права запазени
