Вместо демони пияни
към себе си вратата,
към мен самата!
Врагът ми най-голям
се крие там.
Да можех във сърцето,
вместо демони пияни...
една подкрепа да усещам,
вместо сърце – приятел,
и вместо камък – длан.
На себе си да можех да прощавам,
във дните есенни и сиви,
с приятел в себе си да разговарям,
в сърцето си да можех да откривам –
един добър слушател!
Тогава нямаше да се предавам
на зли атаки и следи фалшиви
на случки, скрити в сламен храм
сред ураганите на зими диви.
Ех, ако можех аз да се науча
в сърцето си да имам
истински приятел, вместо
демони пияни...
да, истински приятел, вместо
демони пияни...
© Ема Венева All rights reserved.