19.11.2008 г., 8:25

Вместо наказание

777 0 13
Не ме попита ще боли ли,
когато все таки
реши да го направиш.
Не си помисли, ще простя ли?
Не се обръщай, тръгвай.
И себе си, и мен наказваш?!
Не ме докосвай.
Не изтривай с груби ласки
сълзите в очите.
Не са за теб,
за себе си ги роня.
Изрониха се стълбите нагоре.
Превърнаха се в пропаст
помежду ни.
Не се кори.
За грешките са нужни двама.
А с прошките не можеш да се справиш.
Не се вини.
За мене не се притеснявай.
След дългото мълчание
отново зейва яма.
Не ме оглеждай.
Кръпките по мене са отдавна.
Сега ли ги видя?!
Добре де.
Ще ги поправя, страшно няма.
Не се навеждай над главата ми.
Тежиш ми...
Не ме целувай.
Целувките ти стойност нямат.
Тръгни си.
... Тих.
А аз все някак...
ще продължа сама
да си лекувам раните.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...