19 нояб. 2008 г., 08:25

Вместо наказание

779 0 13
Не ме попита ще боли ли,
когато все таки
реши да го направиш.
Не си помисли, ще простя ли?
Не се обръщай, тръгвай.
И себе си, и мен наказваш?!
Не ме докосвай.
Не изтривай с груби ласки
сълзите в очите.
Не са за теб,
за себе си ги роня.
Изрониха се стълбите нагоре.
Превърнаха се в пропаст
помежду ни.
Не се кори.
За грешките са нужни двама.
А с прошките не можеш да се справиш.
Не се вини.
За мене не се притеснявай.
След дългото мълчание
отново зейва яма.
Не ме оглеждай.
Кръпките по мене са отдавна.
Сега ли ги видя?!
Добре де.
Ще ги поправя, страшно няма.
Не се навеждай над главата ми.
Тежиш ми...
Не ме целувай.
Целувките ти стойност нямат.
Тръгни си.
... Тих.
А аз все някак...
ще продължа сама
да си лекувам раните.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...