17.09.2004 г., 15:26

Вместо поздрав

2K 0 1
Ти тихо влизаш в мойта стая –
чаровна, мила и добра
и няма вече да се кая,
за моята изстрадана съдба.

И твоят мирис тук се носи
упойва моята душа
и бягаме със тебе боси
в полетата на любовта.

Ти се движиш феерично
от тебе аз съм окрилен
и няма нищо в туй трагично
от тебе аз съм озарен.

За твоя топъл глас мечтая
да чувам тихо аз сега
и той така да ме омая,
дъхът да секне на мига.

За празника те поздравявам,
ликува моето сърце
и тази картичка ти подарявам,
за спомен от едно момче!
4,5,6 март 2003г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да наистина щастливо е, но нямаше шанс да сме заедно Гери. И сега след година пак ми е болно. Това е стихче на картичка за 8-ми март.
    Нека тези които го четат да оставят мнение!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...