17.09.2004 г., 15:26

Вместо поздрав

2K 0 1
Ти тихо влизаш в мойта стая –
чаровна, мила и добра
и няма вече да се кая,
за моята изстрадана съдба.

И твоят мирис тук се носи
упойва моята душа
и бягаме със тебе боси
в полетата на любовта.

Ти се движиш феерично
от тебе аз съм окрилен
и няма нищо в туй трагично
от тебе аз съм озарен.

За твоя топъл глас мечтая
да чувам тихо аз сега
и той така да ме омая,
дъхът да секне на мига.

За празника те поздравявам,
ликува моето сърце
и тази картичка ти подарявам,
за спомен от едно момче!
4,5,6 март 2003г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да наистина щастливо е, но нямаше шанс да сме заедно Гери. И сега след година пак ми е болно. Това е стихче на картичка за 8-ми март.
    Нека тези които го четат да оставят мнение!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...