От луната отхапах парче,
да ми свети в душата по тъмно,
ала тя, като свито врабче
светлината опита да клъвне.
Тъмнината ù беше олтар
и привикнала беше със нея.
Завъртя се поредният зар
и се падна шест, да живея.
И засветих отвътре навън
като Джàкомо в приказка стара.
Разкънтя се светът като гръм
и се целеше в светлата вяра. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация