valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
2 abr 2015, 11:29

Вместо с пика, с луна 

  Poesía
310 0 3

От луната отхапах парче,
да ми свети в душата по тъмно,
ала тя, като свито врабче
светлината опита да клъвне.


Тъмнината ù беше олтар
и привикнала беше със нея.
Завъртя се поредният зар
и се падна шест, да живея.


И засветих отвътре навън
като Джàкомо в приказка стара.
Разкънтя се светът като гръм
и се целеше в светлата вяра.


Но надежда ми бе Росинант.
Убедително с бурята спорех.
Бях навярно безумен педант
щом воювах, а не се молех.


Концентриран в своята цел
не усещах животът как бяга.
А мечтата, разперен орел,
на главата ми бримката стяга.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??