Внезапен порив
Изпиваш ме със поглед отдалеч,
в очите ти долавям пак желания,
потръпвам от внезапния копнеж,
засрамена от плътските мечтания...
В мислите отлитам надалеч,
във топлите очи удавена...
Докосвам те със плахост на дете,
но всяко чувство е добре сподавено.
Отдръпвам се и хладна съм към теб,
извръщам поглед за да се предпазя.
Кого ли лъжа!? Искам те сега до мен!
Трудно е от порива да бягам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Владимирова Всички права запазени
