Jun 19, 2019, 7:35 AM

Внезапен порив 

  Poetry » Love
686 1 0
Изпиваш ме със поглед отдалеч,
в очите ти долавям пак желания,
потръпвам от внезапния копнеж,
засрамена от плътските мечтания...
В мислите отлитам надалеч,
във топлите очи удавена...
Докосвам те със плахост на дете,
но всяко чувство е добре сподавено.
Отдръпвам се и хладна съм към теб,
извръщам поглед за да се предпазя.
Кого ли лъжа!? Искам те сега до мен!
Трудно е от порива да бягам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Random works
: ??:??