25.06.2011 г., 11:29

Внукът и златната рибка (басня)

769 0 1

Отдавна дядото е стар
и вече внукът е рибар.

Ванюша, внукът дядов мил,

днес всичко тук е наследил:

къщичката край гората,

лодчицата със платната,

кърпената мрежа стара,

даже мишките в хамбара.

Но с късмет се бе родил

Ваня, внукът дядов мил.

Бе от дядо си по-умен,

по-практичен, сладкодумен.

Вчера тръгна пак момчето

с лодчицата във морето.

Хвърли мрежа във водата,

хвана рибката позната –

цялата от чисто злато

и вълшебница призната.

Той я гледа във захлас,

тя му шепне с нежен глас:

- Ах, пусни ме, мили Ваня!

Моят дом е в океана.

Ти си беден, момко, знам.

Искай, всичко ще ти дам!

Искаш къща за жена ти?

Или накити богати?

Щастие и вечна младост

или друга сладка радост?

Тъй ù отговаря Ваня:

- Ще те пусна в океана,

но ми обещай в замяна

само малък, скромен дар,

направи ме МИТНИЧАР!

 

ЕТО ТИ МОЛБА РАЗУМНА!

МЛАДИТЕ СЕГА СА УМНИ.

ЩОМ КЪСМЕТА СИ НАМИРАТ

ЗНАЯТ В ЩО ДА ИНВЕСТИРАТ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...