Воалът лек от пурпурна коприна
със тебе чудно във нощта се слива.
Блести коронката ти на дофина.
О, небеса! Сега си най- красива!
Ти грация си в приказката жива
и с всичко твое, мила, си префинна.
Легендата за чара ти открива
жадуваната сладостна картина.
Сама не свалаяй нежния покров.
Почакай още малко, моя прима!
Желаят пръстчетата от любов
със пурпура в едно да те погалят.
А после нека лудост в нас да има,
телата ни от страст да се запалят.
© Асенчо Грудев Всички права запазени