Вода
Излиза мъничко човече
за нов живот на този пъстър свят.
Не ще да плува, а ще лази вече,
от туй избива го на плач.
И ето го пак нашето човече –
избутано внезапно във дълбокото,
забравило да плува вече,
бере душа и драпа то към сухото.
Порасна то, превърна се в човек,
водата стана пак приятна.
Животът е отново лек,
щом плува във водата необятна.
И колко странно и перфектно,
Наистина, невероятно е това –
преодолее ли страха си – неизменно
човек го чака сладка свобода!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Лозанов Всички права запазени
