4 ene 2018, 10:19

Вода

806 0 2

Излиза мъничко човече

за нов живот на този пъстър свят.

Не ще да плува, а ще лази вече,

от туй избива го на плач.

 

И ето го пак нашето човече –

избутано внезапно във дълбокото,

забравило да плува вече, 

бере душа и драпа то към сухото.

 

Порасна то, превърна се в човек,

водата стана пак приятна.

Животът е отново лек,

щом плува във водата необятна.

 

И колко странно и перфектно, 

Наистина, невероятно е това –

преодолее ли страха си – неизменно

човек го чака сладка свобода!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Лозанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...