17.04.2019 г., 0:32

Вода

884 0 0

Ето ние отново с тебе се срещаме-

след толкова години да стопиме леда.
На масата един до  друг седнали,
а пред нас- две шишета газирана вода.

Вода изтече толкова много
и още толкова пихме.

Дали водата така ни помогна
или просто с тебе така се открихме.

Да тръгваме вече. Животът е пред нас.
дали ще се срещнем - не Или да..
След нас останаха-  празната маса
и..две шишета -газирана вода.

Р. НИКОЛОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...