Той лежеше.Беше потен.Лешеше и бълнуваше.
Тя го попита от какво има нужда,а той изкрещя:
-Това е война!Това са мъжки работи,не се меси,мамка ти!Това е нещо между него и мен!Това е моята война.Какво иска това копеле?!
Тя го гледаше,а очите и потънаха в мълчаливи сълзи.
- Нищо,почивай си.- избърса леко челото му тя.
- Това са нашите войни.Това е една от тях...Този път никой няма да се измъкне...Това е между мене и него.Но първо,трябва да се наспя.Трябва да поспя...
- Да,поспи. – отдалечи се тя и затвори вратата зад себе си.
- Това е война – каза той.После заспа неспокойно.Тялото му се будеше с леки гърчове.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени